Случи се така, че се привързах към един паяк. Беше опънал мрежата си в ъгъла на банята и яркожълтото му коремче блещукаше на лъчите на слънцето.
Наблюдавах как ако някое насекомо допуснеше грешката да се оплете в паяжината започва да се смалява, докато изчезне съвсем. Научих че, както някъде бе казал Е. Б. Уайт, „почнеш ли веднъж да наблюдаваш паяците, не ти остава много време за други неща“.
Започнах да го наричам Шарлот
Помните ли Шарлот? Шарлот А. Каватика, дружелюбният, умен паяк от „Паяжината на Шарлот“? Шарлот – паякът на паяците, тази, която ни води към дълбокото познание за любовта и верността.
Тя е красива, както сама казва, и е напълно и изцяло отдадена на своя приятел, прасето Уилбър.
Разбира се, тя също така е и хищник. Безцеремонен, кръвожаден унищожител на насекоми – факт, който спокойно и делово съобщава на Уилбър: „Мухи, буболечки, скакалци, голям избор от бръмбари, молци, пеперуди, вкусни хлебарки, комари, дребосъци, дългоножки, стоножки, големи комари, щурци – всичко, което не е било достатъчно умно да избегне паяжината ми. Аз трябва да се храня и да живея, нали така?“
Шарлот е и талантлив писател. Думите, които тя изплита в мрежата си – ТОВА Е ПРАСЕТО, УДИВИТЕЛНО, СИЯЙНО, СКРОМНО, спасяват Уилбър от неизбежната участ да завърши живота си като бекон.
Както отбеляза дъщеря ми, Шарлот винаги удържа думата си. И когато един ден обещава да спаси Уилбър от смърт, тя просто спазва обещанието си.
В никакъв случай не е разкрасена
Питала съм много хора, които познават Шарлот, как биха я описали. Питър Нюмайър, автор на Анотации към Паяжината на Шарлот каза една дума – „грация“.
„Елегантна, секси, висока класа, изтънчена – добави той. – И толкова много обич, скрита под отблъскващо, покрито с черупка тяло“.
„Предана и вярна“ – казва Марта, внучката на Е.Б. Уайт. „На моменти е доста авторитарна и жестока.“
„Тя е дисциплинирана и подредена“ – казва Роджър Енгъл, доведеният син на Е.Б. Уайт. После добавя – „И е ловец. Хваща насекоми и ги яде.“
Уайт не допуска компромиси за да смекчи истината. Паякът не е разкрасен така, че да изглежда привлекателен. Той просто е надарен с талант.
И това е главната причина Шарлот да се превърне в единствения по рода си герой от детска приказка.
„Тази книга успя, защото не идеализирах паяка“ – казва Уайт.
Преди да започне да пише книгата той прекарва цяла година в наблюдение на паяци. Внимателно изучава навиците им – „техния темперамент“, както сам нежно се изразява. Преглежда безброй рисунки, за да опознае устройството на тялото им. Консултира се с уредник от Музея по естествена история в Ню Йорк по въпроси, свързани с този животински вид.
В „Анотации към Паяжината на Шарлот“ има скици с молив, собственоръчно направени от Уайт. „В доста рисунки отделните вектори показват последователността, с която паякът плете мрежата си – действие, което той така прецизно описва в книгата“ – обяснява Нюмайър.
На едно място Шарлот изброява седемте части, от които се състои кракът й, а Уилбър слуша обяснението, по детски очарован и нетърпелив да научи още. Така и ние научаваме как работи паякът – чрез паяжнните жлези и други части на тялото си.
Лицето на Мона Лиза – с някои добавки
Тези подробности помагат на автора да ни плени като читатели. Но все пак „Паяжината на Шарлот“ е книжка с картинки, а Уайт очевидно е имал доста ясна представа как трябва да изглежда Шарлот.
Той иска тя да е привлекателна, без лицето й да е човешко.
Уайт изпраща две грамадни книги на илюстратора Гарт Уилямс със снимки на над 30 000 паяка – всички до един страшни и неприятни за окото, както отбелязва самият Уилямс по-късно.
Художникът признава, че е имал огромен проблем с изобразяването на Шарлот и предлага на автора това, което сам нарича „Лицето на Мона Лиза“. Но представата на Уайт за паяка надделява. „Той махна лицето, което Гарт беше предложил, останаха само две очи.“
Шарлот
В резултат на тези усилия само за 16 месеца „Паяжината на Шарлот“ се продава в тираж над 100 000, а от Холивуд проявяват интерес. Уайт ги отблъсква, изпълнен с опасения какво ще се случи с книгата на големия Холивудски екран. Не иска анимации, не иска песнички – не иска книгата му да се превърне в приказка, която насажда пуритански морал.
„Ако някой може да приеме чудото на паяжината – пише той на агента си, – не би следвало да го филмира.“
Но в крайна сметка се съгласява. И когато анимационния мюзикъл на Hanna-Barbera излиза пред 1973 година, Шарлот е изобразена като напудрен, обаятелен, красив и грациозен паяк със срамежлива усмивка и грамадни мигли около сини очи… И, естествено, пее: „Горе главата, горе главата, усмихни се, всеки обича да вижда усмихнато, щастливо лице.“
Представете си как се е почувствал Уайт!
Все пак той има едно единствено, основно изискване, с което никога не би направил компромис. В книгата Шарлот снася яйцата си и умира. Това е трагичната кулминация на историята.
„Онези от Холивуд – казва Нюмайър, – искаха щастлив край. На Уайт не му минаха тия номера, не искаше и да чуе. Той претърпя огромни финансови загуби, но не се поддаде на възраженията, че главният герой в детски филм не може да умре.“ В крайна сметка авторитетът на Уайт надделява и героинята все пак умира.
Марта Уайт, която е литературен менижър на дядо си, всеки ден получава писма от читатели – възрастни и деца.
„Според мен възрастните приемат книгата много по-тежко от децата – обяснява тя. – Децата просто следват емоцията. Те могат да стигнат до такива висини и до такива измерения, до които възрастните не винаги успяват да се докоснат.“
При записа аудиокнигата пред 1970 година самият Уайт се затруднява на сцената със смъртта на Шарлот.
„Той просто рухна и се разплака, както и аз самият“ – спомня си продуцентът Джо Бърк в едно интервю за National Public Radio през 1991 година. „Направихме 17 опита да я запишем. После излязохме на разходка, той се обърна към мен и каза: „Не е ли смешно – възрастен човек да чете книгата, която сам е написал и да не може да я прочете, понеже всеки път се разплаква!“
Посвещение за един предан приятел?
Чела съм Паяжината на Шарлот много пъти – като дете и като родител, и всеки път намирам нови измерения, нови гледни точки, нови качества в Шарлот, които предния път не съм видяла или не съм дооценила.
Марта Уайт ми каза веднъж: „Днес се улових, че се замислям дали дядо ми не е градил този образ като знак на признание към своята съпруга. Вярна, истинска и неподправена, талантлив писател… Думите, които той използва, за да опише Шарлот, със сигурност могат да се кажат и за моята баба. Те бяха добри приятели и се допълваха… Със сигурност всеки един от двамата би дал живота си, за да спаси другия.“
Елвин Брукс Уайт и Катрин Уайт са женени почти 50 години. И ако паякът Шарлот е признание и посвещение за неговата съпруга – а каква по-голяма чест от тази би могъл да й засвидетелства? – то семената на тази любов са били посети по-рано.
През 1929 година, няколко седмици след венчавката им, Елвин посвещава на бъдещата си съпруга стихотворение, наречено „Естествена история“.
От клонката се спуска паяк.
Развива нишка тънка, сръчно изтъкана.
Пътечка нежна и изкусна,
та после пак да се качи нагоре.
През цялото пътуване в пространство, вечност,
полека спуска се надолу в хлад и неизвестност.
С отдаденост и със сърце строи той стълба,
да се завърне там, където
започнало е спускането меко.
Така и аз, като един същински паяк,
изплитам мрежата на истината деликатна.
И прозорливо връзвам нишка от коприна аз около теб,
за да намеря пътя си обратно.
You must log in to post a comment.